4.10.2008 г., 8:21

Към върховете

1.2K 0 3
 

Треперя силно, много ме е страх.

Треперя като лист през есента.

Представям си ответния замах,

разсичащ моята мечта.

Сгреших ли, че започнах първа?

Сгреших ли с тази стъпчица напред?

Най-много се боя, че ще се върна,

че ще се смеся с отхвърлената смет.

Мечтаех всеки ден, до днеска,

когато впуснах се във тез мечти.

Дано се справи шахматната ми пешка,

Дано в царица се превъплъти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво
  • прочетох с удоволствие...с обич...
  • Смелост мила! И тогава шахматната пешка ще се превърне в царица. Ако имаш увереността, знай,че половината битка е спечелена! но ако паднеш, знай трябва да станеш, защото без падане няма да станеш царица..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...