Към въздуха на следващото утре
Мехурът на безлунна нощ
разтваря ципата си кадифена.
Откъснато зърно
от кехлибарен грозд,
в небето удря се и светва.
"Гу гуу гу, гу гуу гу"-
гугутка гука над асмите
и в просъницата си представям как
зърната ти - две морави слънца,
със цялата си свита сателити,
изгряват ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up