4 сент. 2019 г., 23:51
Към въздуха на следващото утре
Мехурът на безлунна нощ
разтваря ципата си кадифена.
Откъснато зърно
от кехлибарен грозд,
в небето удря се и светва.
"Гу гуу гу, гу гуу гу"-
гугутка гука над асмите
и в просъницата си представям как
зърната ти - две морави слънца,
със цялата си свита сателити,
изгряват ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация