Заплакала реката:
- Загубих си снахата!
Заплакало морето:
- Загубих си момчето!
Заплакали скалите:
- Не извират ни водите!
Заплакали долята:
- Пресъхнаха кладенчета!
Заплакало небето:
- Присъхна ми очето!
Заплакали децата:
- Кажете де е водата?
Заплакали сърцата,
пукнали се от тъгата..
Потекла капка хладна кръв
и напоила малък стрък,
за жадни устни на уста -
узнали водната цена!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
