Късмет
летяща самотна в дъжда.
Късметът е онази искрица,
управляваща мойта душа.
Късмет е да видя самотен в морето
бряг - и да бъда спасен.
Късмет е да открия във мене детето,
преди да съм от смърт поразен.
Късмет е, когато загубен в гората,
съзрявам искряща звезда.
Късмет е да мога да виждам луната,
пълна да свети в нощта.
Късмет е да намеря оазис,
бродещ из пустинната степ.
Късмет е, че ти не ме мразиш.
Късмет е да бъда до теб.
Късмет наричам аз всеки твой поглед,
щом е към мен устремен.
Късмет е всеки мой спомен,
че още си влюбена в мен.
... И унесен тъй в сладки копнежи,
пътувам във влак без билет.
Ще те целуна ли отново, чаровнице?
Ех, откъде тоз късмет...
© Валери Шуманов All rights reserved.