Късмет
летяща самотна в дъжда.
Късметът е онази искрица,
управляваща мойта душа.
Късмет е да видя самотен в морето
бряг - и да бъда спасен.
Късмет е да открия във мене детето,
преди да съм от смърт поразен.
Късмет е, когато загубен в гората,
съзрявам искряща звезда.
Късмет е да мога да виждам луната,
пълна да свети в нощта.
Късмет е да намеря оазис,
бродещ из пустинната степ.
Късмет е, че ти не ме мразиш.
Късмет е да бъда до теб.
Късмет наричам аз всеки твой поглед,
щом е към мен устремен.
Късмет е всеки мой спомен,
че още си влюбена в мен.
... И унесен тъй в сладки копнежи,
пътувам във влак без билет.
Ще те целуна ли отново, чаровнице?
Ех, откъде тоз късмет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени