Късна октомврийска вечер...
Късна октомврийска вечер...
времето на есен замириса,
твърде тънко бях облечен,
портриерът ти дори не ме записа.
... Повиках асансьора, пет етажа,
лицето ми внезапно се намръщи,
идвах... а не знаех що да кажа,
мислех, че дори не си във вкъщи.
Взех си дъвка орбит на драже,
поизтупах стария костюм...
като някое преконтено конте
ти потропах, без особен шум.
Ти отвори, аз стоях... смути се,
хванах ти ръката - изтрепери!
- Недей, обичам те! Спомни си?
И целунах те по устни посивели.
Прегърнах те, а ти се разплака,
изведнъж ожаднях от вълнение...
и отпивах сълзите в уплаха
да не би да е просто видение?
Късно беше да си тръгвам,
а и ти бе толкова красива...
като някой първокласник се вълнувам,
аз щастлив... и ти щастлива!
Късна октомврийска вечер,
времето на страст ни замириса,
вече май не бях облечен...
а портриерът ти дори не ме записа!
© Любослав Костов All rights reserved.
Добре е,може да се пипне още малко,за да стане още по-добре
