Късно

Сърцето ти – самотно – отлетя

 при две красиви, грейнали очи.

Отиде чак накрая на света,

а моето остави да тъжи.

На две разсече го с един замах,

с усмивка, като палаво дете.

Какво сега да правя с него аз?

Кърви, не знае как да разбере

защо тъй късно Пролет тука спря –

когато  капят златните листа.

И много късно Слънце го огря –

когато  бавно идва Есента 

Вили Димитрова