Oct 18, 2016, 10:34 AM

Късно е

  Poetry » Love
569 0 1

Късно е, а залезът ме заливаше.

Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.

Ужасно боли, когато ме забравяш.

Светлината ме дебне. Като вечер.

Нима не ме дебнеш в късните вечери?

Следиш ме с устните.

Нахълтваш. Като демон в съзнанието ми.

Нима чувствата се превръщат в пепел? 

Навярно ме усещаш как се паля по тебе.

Преследваш ме, но ме критикуваш с чувствата си.

В нощта ме дебне... обичта към тебе.

Вина изпитвам, но е късно.

Объркаха се спомените.

Римувам те със светлината.

Прегърни ме - като майска вечер.

Помниш ли?

Не е късно, за да се събудя. Като пясъка.

Прободи ме - като съзнание.

Обикни ме - като видение.

Утрото дойде, но останаха... късните вечери с тебе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...