Късно е
Молиш ме за прошка, но кажи
мога ли да ти простя лъжите?
Всяка нощ те чаках със сълзи,
и с тревога бяха пълни дните!
Как веднъж поне не пожела
да си с мен защото ме обичаш?
Бях за тебе другата жена.
С името ѝ мене ме наричаш!
Любеше ме нежно и със плам!
Любеше ме страстно и красиво!
Уж със мен, а с нея бил си там!
Вярвах, че със тебе съм щастлива!
Молиш ме за прошка, но кажи
може ли това да се забрави?
Вместо обич ти ме унижи!
Вместо радост болка ми остави!
Не! Не мога аз да ти простя!
За промяна просто няма време!
Ти отдавна вече закъсня!
Нямам сили, за да те приема
и да ти повярвам, може би?
Любовта от мене си отиде!
Сам да си какво е, разбери!
И почувствай болка и обида!
Съжалявам! Аз до тука бях!
Повече не мога да прощавам!
Що е болка от любов разбрах!
И за прошка обич не продавам!
© Георги Иванов All rights reserved.
