Nov 17, 2007, 5:59 PM

L’amour de Paris

  Poetry » Love
1.3K 0 9
Водопади светлина разливат влюбено
по устните ни капчици L'amour
Парижка нощ.
Край пирамидата на Лувъра притихва,
и Сена бавно от косите ми изтича,
за да се влее...
във разлистени желания -
искрящи звуци Mon chèr
по плачеща върба.
Изящен Notre Dame e тялото ми,
отразено по лицето
на бялата луна.
Рисуваш го със страдащите
четки на Пикасо.
Пресътворяваш очертания
пред икона коленичил.
Ръцете ни са като сенките
на Айфелова кула,
опипват в далечината чувства,
кръстопътно вплетени.
Под Триумфална арка мисли замечтават,
спускащи се плавно по неповторимата,
среднощна Champs-Elysè
Заслушани в Шансон, целувки пърхат в танц
със пеперуди, около стария фенер.
Приседнали във тишината на малко кафене,
и утаени в дъното на чаши вино D'Albin Bordеаux
с очите си изпиваме...
L'amour est tu et tu est moi...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...