Леден кошмар
Белобради старче смешни.
Чуй ме ти, човече грешни!
Що ти беше туй да правиш,
рода си тъй жестоко да забравиш?
Ти забрави го, глупако,
затуй тъгувай ти, простако!
Тъгувай ти за своя род,
що покри го с лед жесток!
Черни дни те сполетяха,
щом тези призраци те посетиха.
Тези призраци на твоя род,
излезли те от ледения гроб.
Стоят и гледат те,
проклинат и крещят!
Студено смеят се,
ужасно стенат и пищят!
Бродят в мислите ти,
обземат ги неспирно.
Разчупват сърцето ти
и заключват го в море от лед.
И ти, стар глупако безнадежден,
без жалост хващаш ги,
като пак ги връщаш в ледения гроб
и продължаваш да го трупаш с лед жесток!
Но те отново бягат ти, крият се, крещят
и танцуват своя вечен леден валс.
И топят леда и в мислите ти те текат,
побърквайки те с техния зловещ аплауз.
А ти крещиш и ръкопляскаш,
омаен от черен лед жесток,
и отново ги ловиш и ги затваряш
в проклетия им леден гроб!
А кошмарът се повтаря,
повтаря се и твоето зловещо празненство,
обземащо те със ужас и страх,
но и така сладко, опияняващо и неизбежно.
© Тодор Славов All rights reserved.
