Ледена жена
Ледена жена
Стоя сама, загледана в нощта,
обгърната с воал от тишина,
сълза - кристал отронва мисълта
и тихичко се слива със дъжда.
Стрелата се забива на мига
при спомена за твоята лъжа,
пронизва ме със болка от студа,
превръща ме във ледена жена.
И няма в небосклона светлина,
дъгата скрила се е от света,
безжизнено отпуска се звезда,
потъва във далечната тъма.
Сега обръщам се към теб, Съдба...
Защо отне от мен ти любовта?
Защо беляза моята душа?
Обрече я на вечна самота!
© Тея All rights reserved.
