Teq (Тея)
6 24
Oct 31, 2012, 12:53 PM

Ледена жена 

  Poetry » Love
1220 0 4

Ледена жена

 

Стоя сама, загледана в нощта,

обгърната с воал от тишина,

сълза - кристал отронва мисълта

и тихичко се слива със дъжда.

 

Стрелата се забива на мига

при спомена за твоята лъжа,

пронизва ме със болка от студа,

превръща ме във ледена жена.

 

И няма в небосклона светлина,

дъгата скрила се е от света,

безжизнено отпуска се звезда,

потъва във далечната тъма.

 

Сега обръщам се към теб, Съдба...

Защо отне от мен ти любовта?

Защо беляза моята душа?

Обрече я на вечна самота!

© Тея All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Намирай сила в младостта и в сърцето си любящо,понякога страдаме от любов несподелена,друг път сами се обричаме на страдание,но животът ни учи как да преодоляваме трудните моменти!Поздрав!
  • Много тъжно,но има изход,нали,Тея?Има и такава любов.
    Привет от мен!
  • Лед от страдание!
    ПОздрав!
Random works
: ??:??