"Петко льо, капитанине, 
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи 
от сванка пусто хайдутство..."

Легенди се носят за Петко войвода,
песни се леят из родни земи,
защитник как бил на народа поробен -
на българи, гърци и турци дори.
За вси сиромаси как дръзко се борил,
на зли чорбаджии как с огън мъстял,
как с чета хайдушка, конят пришпорил,
в сражения влизал с османци без жал.
Още нареждат легендите стари,
че в гръцко се учил, воин да е смел,
бил се в Италия до Гарибалди...
а в Критско въстанал с дух възкресен.

Когато изучил военното дело,
сбрал пак дружина от силни мъже
и с гръцка гемия поел от Атина
към Тракия родна в открито море.
Внезапно, разказват, се вдигнала буря,
вълни забушували в морската шир
и корабът малък останал без воля,
залюшкал се право към крепостта Сир.
Отпред турски остров до горе със пушки 
/пост гарнизонен в гранични войски/,
отзад пък морето, що с трясък и пушек
разбивало страшни вълни във скали.
И в този решителен миг Капитанът
/Петко войвода/ глас извисил,
„Спускайте котва и турското знаме
на рея вдигнете, та да личи.!”
Бързо облякъл се сам в униформа
на турски военен с ранг на паша,
и заповед дал на своите хора
с дрехи низамски да сбъркат врага.
- Лодка през борда! – викнал „пашата”,
дръзкия план решен да внедри,
та четата своя тук непозната
от сигурна смърт с акъл да спаси.
Още преди да стигнат земята, 
слух се разнесъл из крепостта,
че идва от Цариград лично пашата, 
да ревизира войска и хазна.

Нататък нещата  приказка стали,
срещнали царски „великия“ гост,
с почести, с гръмки слова, с ритуали
чест му отдал комендант белокос.
Проверка направил „пашата” обстойно
на целия островен там антураж,
огледал войската, потърсил пробойни -
в храна, в униформи, в барутен запас...
Накрая, похвалил той миралая
за вярната служба и смелостта, 
дори обещал му, сам да докладва
в Стамбул на везира за доблестта.
Тогаз комендантът решил непревзето,
трапеза да сложи за младия гост
отрупана с риби, с нектари, с мезета,
смокини и грозде на златен поднос.
Яли и пили дълго в раздумка, 
/че бил Капитанът добър ерудит/,
началника с думи омайни отрупал
и времето свършило сякаш за миг.
Малко преди да си тръгне „пашата“,
помолил така, от „зор заман“,

храна на гемията царска да пратят,
та в глад да не гине свитата там.
Щом лодката пълна с провизии вкусни
към залива бързо забила гребла,
гръм се разтресъл топовен, салютен,
поздрав последен от крепостта.

Така Капитанът гемията своя
от сигурна гибел с ума си спасил,
а дни след това, дружината цяла
на родния бряг беломорски свалил.
А после Родопа ги с дъх приютила,
в сенчести пазви на буйни гора,
битки да водят за Тракия милна,
за правда народна и свобода.

25.02.2020 г.