Mar 13, 2009, 10:26 PM

Легенда за любовта 

  Poetry » Love
753 0 0

 

Още от древността дълбока

тя е истина непроменена

и се среща по земята широка,

дори и понякога да е недооценена.

 

Бог е Светлина, но и любов,

да, най-красивото нещо на света,

за любимия на всичко си готов,

ето каква е историята на истината една.

 

Началото бе с Ева и Адам,

но ето я и друга легенда красива,

сюжетът е невероятен, голям,

по своему картината е загадъчно дива.

 

От рая дошъл на земята

ангел красив и чуден,

обикалял планините и полята,

погледът му винаги бил буден.

 

Изпратен бил той от Бог

с мисията най-значима,

не да открие огън или ток,

а душата най-ранима.

 

"Защо?" - ангелът  постоянно се питал.

"Защо?"-неспирно  той да се чудил,

но бял гълъб при него долитал

да продължи без любопитство да буди.

 

 

Абсолютно никой до тези светли дни

не бил чувал истории за любовта,

без да подозира той продължил да върви

към избавлението за всичко на света.

 

Продължил все така напред,

но не намирал нищо той,

обикалял къщите наред,

не можел да намери покой.

 

За миг решил да почине,

но ето какво преживял -

мисъл повече не могла да премине -

най-красивото момиче той видял.

 

 

"Но защо съм толкова впечатлен,

какво става сега" -

отбелязал ангелът изумен,

не се бе чувствал така.

 

Решил да опознае момичето младо,

разбрал, че много изживяла е тя,

по цял ден трябва да гледа стадо,

още от малка трябвало да стане жена.

 

Животът през тези времена

труден и тежък бил,

защото не се правели с любов деца,

а само когато Бог решил.

 

И ето - мисията бе изпълнена почти изцяло,

когато ангелът най-сетне разбра,

че новото странно чувство го е завладяло,

че писано бе да е с тази жена.

 

Достатъчно бе изстрадала,

за да е първата обичана,

на всички бе помагала,

но тази съдба никога не и бе предричана.

 

И така оказа се най-ранимата душа,

заради всичките си пролети сълзи,

заради многото натрупана тъга,

орисана бе до края на своите дни.

 

Но веднъж покровител станеш ли ти,

да се върнеш не би могъл,

затова ангелът забравил всичките мечти,

любовта му попречила да стане зъл.

 

 

Само чрез саможертва можел сега

приказката той  да продължи -

да обича любимата жена

през останалите и земни дни.

 

Да се завърне в рая бил задължен

и само с поглед трябвало да я обича,

но не се чувствал победен

и много щастие на Земята предричал.

 

Но мислите си първо разпространил

за преживяното по света

и така той "победил" -

чрез него вечно заживяла любовта.

© Ден All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??