Легенда за Самуиловия извор
Там някъде... в планината Рила,
на южния й топъл слънчев склон,
вековен извор с чудодейна сила,
слепите лекува мълчешком.
Във двор зелен на черква много стара
/някога тракийски древен храм/,
чучурчето с вода и днес разказва
за приказни вълшебства с жар и плам.
Разказва и за трудните години,
когато Самуил прославен цар
във битка тежка с врагове безчинни
войската българска изгубил в жал.
Василий – император византийски,
от страх и тъмни сили обладан,
разпоредил от дворове сарайски,
пленените бойци да ослепят.
На стотник по едно око оставил,
да видят как умира храбростта,
как царят техен смелостта погазил,
безславно губи родната земя.
При тази гледка Самуил издъхнал.
Царството потънало в тъма,
но силата му българска, духовна,
въгленчето пазела в жарта.
Що станало с войниците, ще кажа…
Няколко… отчаяни до смърт
приели ориста си със омраза
и сляпо се обвили с черна скръб.
Но другите главата не склонили,
по пътя тръгнали ръка в ръка,
повярвали на стотника, стабилни
вървели те, презрели си страха.
Хранели се с корени и билки,
от листите събирали роса,
земята твърда им била постеля,
небето звездно покрив над глава.
Но в ден един след седмици на суша,
след глад и жажда стигнали една
поляна равна, а във нея сгушен
храст зелен обсипан със цветя.
Един от еднооките водачи
щом мярнал храста бързо наредил
с ръце да ровят слепите юнаци
до корена, водата що е скрил.
Започнали те, ровили безмълвно
със сетни сили хвърляли пръстта,
дордето бликнал извор и окъпал
лицата им с живителна вода.
Щастливи те се пръскали с нея
пили до премала радостта,
до късна доба на нощта-омая,
която ги пренесла във съня.
А в утрото, щом слънцето изгряло
и блеснало над Рила планина,
чудото се случило внезапно,
войниците видели светлина.
Днес всекиму легендата разказва
за извора с вълшебната вода
и „сляпата“ войска е как създала
Добърското село с чудеса.
01.10.2020
© Таня Мезева All rights reserved.
