В песните от тези дни,
тъй много скръб и радост се откри,
легендите за рицарски съдби,
за дами пак изпаднали в беди,
за съкрушени в мъка огнени сърца,
за подлост мерзка и вярност до смъртта.
Легендите за всички тях родени,
в буреносни ветрове шептени,
в дни и нощи, в трепет и покой,
останаха единствено в сънища безброй
да будят миналото на нашите съдби.
© Светла Димитрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
