Какво не бих направил за народа? -
си мисли онзи, дето го краде.
В съвремието, лошото е мода,
а добротата - куче я яде.
И мисълта започва да чертае
планове за още благини.
Алчността - тя граници не знае,
а битият на удари търпи.
Ценностите почват да бледнеят.
Има смисъл в личен интерес.
Глупавите смислено живеят,
умни - до казаните са днес.
Всичко се купува и продава,
здравето е само без цена.
Винаги е малко щом се дава,
твърде много пък е подлостта.
Миналото лесно се подменя.
Днешното не струва пукнат грош.
Курсът на почтеност се променя.
Честни хора, хайде, лека нощ!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.