Душата ми е болна,
ми сподели една жена.
Една жена, докосната от любовта.
Когато една душа е болна,
вътре любовта я няма.
Беше там, и си тръгна.
Беше там, и сърцето се усмихваше.
Вече не се усмихва.
Плаче сега.
Не го карай да плаче постоянно.
Тръгни веднага и любовта върни.
Настани я пак в своята душа.
Накарай пак сърцето да се смее.
Накарай то сълзите да забрави,
и пак ще бъдеш една жена,
докосната от любовта.
© Наско кирилов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
