Лесната жена
О, мила, голотата си недей мрази.
Мислиш ли, че похотта се скрива с дрехи?
Вярваш в недоказаните си сълзи?
(Поиска. Бях... а ти наричай го утеха.)
Устни с ягоди посипа. Обичам, да.
Но малко идват банално предизвестни.
Обичам дивите и сам да ги бера...
(Губи се вкусът, когато ти се дават лесно.)
Не ме поглеждай пак... наивно.
Някак смешни стават черни жартиери.
Само недостижимото е дивно.
(А днес без „търсил", съм „намери")
Тръгвам си, спести си рецитала.
Времето на мойте мисли ми е ценно.
Дала?!? Да си ми нужна? Ти си полудяла.
(Душа аз диря, а всичко в теб е тленно...)
Тръгнах си, не ме е и разбрала.
Съвсем от друго, зная, бе я заболяло.
Преполовена нощ. Поредната цигара.
Светът е кален...
или просто е валяло?
© Калоян Борисов All rights reserved.
Ирония подходяща за случая. Признавам. Това ме замисли и се сетих как докато го пишех единия от редовете, който премахнах беше (по памет) - "вземам, но винаги е след предплата". Всеки е получил своята част, но ако някой поиска повече... Дали има какво да даде в замяна? Само любовта не познава везни, а нима за нея не е нужна душа...
