Лесно е да кажеш сбогом, когато теб не те боли...
Когато всичко, дето бяхме, лежи в далечни руини.
А спомняш ли си ти, когато красотата си ми подари?
Когато гледахме през нашите големи влюбени очи?
Когато аз и ти споделяхме еднакви розови мечти.
Каза ми, от всичко на света, че искаш само мене ти...

Мразя всеки ден безсмислен, мразя всеки ден без теб!
И душата ми е сякаш вледенена в тежък черен лед...
Мразя се, защото теб не мога да забравя аз до гроб...
И винаги очите мои ще те дирят, даже там… отвъд!

Сълзите мои ще покажат как сърцето в огнен студ гори,
но не от обич  и от радост, а от болка, че до мене ти не си...
Че не мога да прегърна онази нежна, сладка, мила моя... ТИ!
Затова сърцето ми окъпано в сълзи кърви...
                                                       за мойто малко мило... ти...