Летен вятър безпътен
Летен вятър безпътен,
в сън миражен роден,
тази твоя игривост
се пресели и в мен.
Ти си - полъх от нежност.
Дъх на летен полен.
Ти си пита от обич,
в стих със нежност омесен.
Със лъчи от воали
с теб танцуваме валс,
трепкат морски корали,
пеят чайки над нас.
Летен вятър безпътен,
класове разлюлял,
искаш в мене да легнеш,
за вода зажаднял.
И от мен да отпиеш,
аз от теб да се храня
с класове, дето криеш
все за мене набрани.
Ветре, аз не съм гладна,
но ще хапна на крак,
че водите ми буйни
ги чака луд водопад.
Ако искаш, вземи ме
във прегръдка от наниз
и със теб да се спуснем
над червения залез.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
