Отново вън е лято, пак се смеят,
безброй различни цветни светлини,
и цялата природа променена,
ме гледа сякаш с парещи очи.
Говори ли ми нещо? Не разбирам,
не искам да се вслушвам в тоя зов,
той някак си ме връща със години,
назад към мойта минала любов.
И спомените бързо ме обгръщат,
нахлуват те във моето сърце,
а то във болка тягостна се мъчи,
да бяга иска, да, но накъде? ...