Летни спомени
Отново вън е лято, пак се смеят,
безброй различни цветни светлини,
и цялата природа променена,
ме гледа сякаш с парещи очи.
Говори ли ми нещо? Не разбирам,
не искам да се вслушвам в тоя зов,
той някак си ме връща със години,
назад към мойта минала любов.
И спомените бързо ме обгръщат,
нахлуват те във моето сърце,
а то във болка тягостна се мъчи,
да бяга иска, да, но накъде?
Не знае, но отчаяно препуска,
решило да намери свобода,
решило за живота да възкръсне
и пак без теб да бие във нощта.
Но късно е, не може да избяга,
ти в клетка го затвори и сега
то лута се из хиляди прегради,
копнеещо за обич, топлина.
Отново вън е лято, но във мене,
вилнее зима леденa и зла,
и аз стоя в студа и чакам тебе,
да стоплиш таз премръзнала душа.
безброй различни цветни светлини,
и цялата природа променена,
ме гледа сякаш с парещи очи.
Говори ли ми нещо? Не разбирам,
не искам да се вслушвам в тоя зов,
той някак си ме връща със години,
назад към мойта минала любов.
И спомените бързо ме обгръщат,
нахлуват те във моето сърце,
а то във болка тягостна се мъчи,
да бяга иска, да, но накъде?
Не знае, но отчаяно препуска,
решило да намери свобода,
решило за живота да възкръсне
и пак без теб да бие във нощта.
Но късно е, не може да избяга,
ти в клетка го затвори и сега
то лута се из хиляди прегради,
копнеещо за обич, топлина.
Отново вън е лято, но във мене,
вилнее зима леденa и зла,
и аз стоя в студа и чакам тебе,
да стоплиш таз премръзнала душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
