Летящите хора
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни,
да покажат - в летеж е духът.
Порят въздуха, реят се в облаци,
във краката им свит е светът.
Щом поискат да стигнат звездите,
те левитират, презрели гнева.
Безтегловни, докосват мечтите си,
отвисоко рисуват слънца.
Надживели страха си, летящите
устремено нагоре хвърчат.
И да падат, лъчите - струящите -
сплитат люлки, за да ги спасят.
© Таня Мезева All rights reserved.
