Лице
727
0
1
С устни търсих твоята следа.
Лицето ми се стопява в нощта.
Събличам те с мойте чувства и остават в теб.
Косите ми се вплитат около твоите.
Влизам в твоя сън и събуждам твойте чувства.
А дъждът се впиваше в мен.
Проникваше в страстта ми.
Галиш мойте очи.
Заглеждаш се в тях.
Долових блясъка ти...
Погледнах те отново и открих себе си в друг образ.
Навярно съдбата е да сме като летен бриз.
Да се рисуваме като птица без крила.
© Десислава Танева All rights reserved.
