Nov 13, 2013, 10:54 PM

Лицемерието на Бареков и сие

  Poetry » Civic
584 0 0

Лицемерието ходи по Земята

ухилено, ласкаещо и мазно

то знае, че е ценно за раята

и се раздава като за последно... безобразно.

 

Усещам го как броди за души

през зъби пуснало усмивка мазна

и колко ли сърца ще заплени

със свойта двойнственост заразна.

 

То всеки ден ни се показва

в лица на личности "велики"

и от екрана подло се подмазва,

за да живурка във дома на всеки.

 

 

Страхът е най-добрият приятел на лицемерието 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...