MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397

Feb 5, 2007, 8:40 AM

Лицемерната любов тежи

Poetry

891 0 5

“Обичам те!” - ми казваш мила,

с напукана от страх уста -

самата ти си разделила

олтара вечен на страстта.

Но обич ли е туй кажи ми,

когато с други ме делиш

и как с думи поносими

обяснение ще ми дължиш?

Лицемерната любов тежи,

обременена от измами,

а средствата й са лъжи,

превърнати в монограми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MOJSEI (Валери Рибаров)

Лъжата в сърцето е лицемерие на лицето!

2007-02-05T21:28:16+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Възможно ли е да обичаш двама...?
Тежи лицемерната любов, но тежи и раздвоението!

Поздрави, Валери

2007-02-05T18:26:17+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

"Това не е любов!" - посочи Креми,
защото става тя предишна
и даже да е в поеми,
тя превръща се в излишна.

2007-02-05T18:18:36+02:00
Master_and_Servant (Натали)

Лицемерната любов тежи,
искреност в душата е излишна,
вече само думи,изтъкани от лъжи,
пропити мисли,следващо затишие...

2007-02-05T15:32:14+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Правилно лирическият го усеща и отразява,
има ли такива чувства, думата се омърсява.

Поздрав и усмивка Валери.

2007-02-05T12:01:46+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0