5.02.2007 г., 8:40

Лицемерната любов тежи

885 0 5

 

 

“Обичам те!” - ми казваш мила,

с напукана от страх уста -

самата ти си разделила

олтара вечен на страстта.

 

Но обич ли е туй кажи ми,

когато с други ме делиш

и как с думи поносими

обяснение ще ми дължиш?

 

Лицемерната любов тежи,

обременена от измами,

а средствата й са лъжи,

превърнати в монограми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъжата в сърцето е лицемерие на лицето!
  • Възможно ли е да обичаш двама...?
    Тежи лицемерната любов, но тежи и раздвоението!

    Поздрави, Валери
  • "Това не е любов!" - посочи Креми,
    защото става тя предишна
    и даже да е в поеми,
    тя превръща се в излишна.
  • Лицемерната любов тежи,
    искреност в душата е излишна,
    вече само думи,изтъкани от лъжи,
    пропити мисли,следващо затишие...
  • Правилно лирическият го усеща и отразява,
    има ли такива чувства, думата се омърсява.

    Поздрав и усмивка Валери.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...