Лилит
Сама повиках Дявола,
впи се в плановете на весталките,
изсърба сока от щедрите орисници,
наречен да е течност на сълзите.
Поканих Сатаната в моя огън,
да изгори, за да не гасне, огънят.
Съблазних го, исках да открадна
секрета за нескончаемата младост.
Завъртяхме се в хоро греховно,
пропаднахме до под възможното,
танцувахме наред със скверни демони,
подготвени да бъдат богове.
Изигра ме, той, проклетникът,
подлуди ме, и ме заряза да беснея,
захвърлена в кисела среда от недоволници,
остави ме да корозирам бавно, бавно, бавно...
© Misteria Vechna All rights reserved.
