23 дек. 2017 г., 09:17

Лилит 

  Поэзия
308 0 1

Сама повиках Дявола, 
впи се в плановете на весталките, 
изсърба сока от щедрите орисници, 
наречен да е течност на сълзите.   

Поканих Сатаната в моя огън, 
да изгори, за да не гасне, огънят. 
Съблазних го, исках да открадна 
секрета за нескончаемата младост.  

Завъртяхме се в хоро греховно, 
пропаднахме до под възможното, 
танцувахме наред със скверни демони, 
подготвени да бъдат богове.   

Изигра ме, той, проклетникът, 
подлуди ме, и ме заряза да беснея, 
захвърлена в кисела среда от недоволници, 
остави ме да корозирам бавно, бавно, бавно...

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не се безпокой за корозията.Дяволът сигурно те е легирал и направил кисело устойчива.
Предложения
: ??:??