Dec 25, 2007, 12:49 PM

Липса...

  Poetry
932 0 17

*           *            *

 

клипове:  http://vbox7.com/play:46f5902d

 

                  http://vbox7.com/play:6e605f46

 

 

 

 

Нощите, които никога не свършват,
трепети, които теглят ме напред,
спомени, които си отиват и се връщат
с лица, приличащи на теб.
Мята се във мен душата
със звън на две кристални чаши,
до болка впива се в тъгата
и тъмното във мен ме плаши.
Често се страхувам и треперя
и страхът ми съска като пяна.
Аз зная, че куража ще намеря,
но ти си нещото, което нямам.
И търся те наоколо, навсякъде, 
за мен си идол - тъй вълшебен.
Животът ще ме отнесе на някъде,
но... няма да е същото без тебе.
Изминаха лета и дълги зими
и в мислите за тебе аз пораснах,
желаех вечно да те имам
и пазех любовта да не угасне.
Но... често се страхувам и треперя
и страхът ми съска като пяна,
да бъда сам - куража го намерих,
но ти си нещото... което нямам...

 

*          *           *

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нека се случват чудеса... не само по Коледа
    Но ти търси онзи благослов, поете...
  • Приятна изненада са стиховете ти! Моите поздравления!
  • Честито рождество!

    Намери нещото*
  • Прекрасно. Поздрави!
  • Да, човек свиква със самотата, но не може да зарови желанието и копнежа за другото и в това има огромно противоречие.
    Честита Коледа!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...