Като куче, захвърлено в мрака,
изскимтя във душата ми болката.
Тъмно тръгваща, тъмно чакаща -
все по тъмно ме срещаха спомените.
Посреднощно изскърца вратата
на безлунната нощ опустяла
и нахлу в мене пак самотата.
Безутешно кървеше раздялата.
В тишината безветрена впита е
черноликата липса. Без тебе
се помръкна денят. А сълзите ми
от катранена болка чернеят.
© Инна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
