Като куче, захвърлено в мрака,
изскимтя във душата ми болката.
Тъмно тръгваща, тъмно чакаща -
все по тъмно ме срещаха спомените.
Посреднощно изскърца вратата
на безлунната нощ опустяла
и нахлу в мене пак самотата.
Безутешно кървеше раздялата.
В тишината безветрена впита е
черноликата липса. Без тебе
се помръкна денят. А сълзите ми
от катранена болка чернеят.
© Инна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
