Липса
Като куче, захвърлено в мрака,
изскимтя във душата ми болката.
Тъмно тръгваща, тъмно чакаща -
все по тъмно ме срещаха спомените.
Посреднощно изскърца вратата
на безлунната нощ опустяла
и нахлу в мене пак самотата.
Безутешно кървеше раздялата.
В тишината безветрена впита е
черноликата липса. Без тебе
се помръкна денят. А сълзите ми
от катранена болка чернеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
