Липса
Дори за миг направи ме щастлива,
а след това реши да продължиш без мен...
Сега вървя, а улиците сиви,
все по-пусти ми се струват всеки ден...
Замислям се, че ти си тръгна,
а аз и опит не направих да те спра...
Сега до късни нощи будна,
проклинам всичко, крив ми е светa...
Защо не бях по смела както съм сега,
да кажа всичко, което в себе си таях?...
С думи мили да те задържа...
Защо страхувах се и замълчах?...
Сега дано си по-щастлив.
Аз дълго време стиховете си на теб ще посвещавам...
И може би в живота ти красив,
като безценен спомен ще остана...
Така в сърцето ми за теб оставих място,
надежда да се върнеш някой ден...
© Петя All rights reserved.
