5.06.2006 г., 21:01 ч.

Липса 

  Поезия
5.0 / 1
760 0 2

Дори за миг направи ме щастлива,

а след това реши да продължиш без мен...

Сега вървя, а улиците сиви,

все по-пусти ми се струват всеки ден...

 

Замислям се, че ти си тръгна,

а аз и опит не направих да те спра...

Сега до късни нощи будна,

проклинам всичко, крив ми е светa...

 

Защо не бях по смела както съм сега,

да кажа всичко, което в себе си таях?...

С думи мили да те задържа...

Защо страхувах се и замълчах?...

 

Сега дано си по-щастлив.

Аз дълго време стиховете си на теб ще посвещавам...

И може би в живота ти красив,

като безценен спомен ще остана...

 

Така в сърцето ми за теб оставих място,

надежда да се върнеш някой ден...

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...
  • Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
  • Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Още произведения »