Липса
Косите ù са тъмен необят.
Усмивката ù мъжки лед разтапя.
Целуне ли ме - ставам вечно млад.
Сънувам как понякога ме хапе...
Крилете ми разперва с поглед тих.
Ръцете ù на фея са вълшебни.
Ревнува ме от всеки топъл стих.
Завива ме с прегръдки, щом си легне.
Сърцето ù е рана от любов
и го лекува с майчината карма.
Обричала се е на "до живот" -
играла е в комедии и драми...
Тя не е идеалната жена
и ако някой ден от мен ù писне,
навярно няма да я обвиня -
аз знам, че във мечтите ù съм липсвал...
© Михаил Цветански All rights reserved.
