Липса
Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено.
Оттогава ми е самотно. И празно.
Внезапно денят доби тъмнина.
Стъклото се превърна в желязно,
Гората не помни оназ‘ светлина.
Птиците отлетяха нанякъде,
И те като теб – гонят топлина.
Един пожар – всякъде и никъде,
И очи на непрогледна долина.
Ела! Уверявам – до болка съм гореща,
Ще паля като въглена дланта,
Когато си студен - ще съм насреща,
Ще прегръщам вкопчена до сутринта.
Но ето – липсата ти и днес е блъскало!
Слушалката заета, телефонът мълчи.
Дали изобщо те е имало, ало?!
Тихо, любов, тихо, вече замълчи...
10.11.2015
© l.panterrra All rights reserved.
Благодаря ти! 
