Липса отляво в сърцето
Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие
наместо безличния свят опустял,
за теб споменът взема участие
и боли тъй, както не е болял...
Сега сетивата ми неми и глухи са.
(Явно по-верни на теб са били).
Дори очите ми кладенци сухи са;
ти знаеш, че не плача, нали?
Допир на устни... Длан по бедрото...
Присмехулен вик на далечен мираж.
Пронизва ме остро болка в реброто,
но стискам зъби – давай, кураж...
Отдавна на болки някак привикнах.
Сърцето ми преди векове ги изучи.
Но ти си липса, с която не свикнах,
още когато отляво се случи.
© Ая All rights reserved.
