Липсва ми...
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме кара да вървя щастлива по пътя. Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори и в моите сънища... Липсваш ми ТИ!!
Липсва ми начинът, по който ме караш да се усмихвам. Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго - имахме нужда само от себе си и това ни беше достатъчно...
Липсва ми сигурността, която имах, когато се намирах до теб - онова чувство, което ми нашепва, че щом съм с теб, няма да се случи нищо лошо... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш. Боже мой, така ми липсваш ти сега!!!
Липсваш ми страшно, страшно много! Искам да бъда до теб сега, но не мога - ти си толкова далеч... Знай, че в сърцето ми ще има винаги едно местенце само за теб - недостъпно, запазено от всички останали...
Може би така ще те нося винаги със себе си... ТИ си част от моите мечти! И ако имах толкова могъщи сили, бих преобърнала целия свят, за да бъда в момента до теб. Липсваш ми, как ми липсваш само...
Липсват ми онези откраднати и скрити погледи... Липсват ми твоите усмивки... Липсва ми чувството, което изпитвах, когато целуваше ме... Толкова съм влюбена - като дете, наивно и глупаво дете, но съм истински щастлива!!!
© Красимира Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря , ще опитам
-
благодаря, следващият път ще знам ..
-
проза- подкатегория лични писма
-
да, но не можах да намеря точната подкатегория
-
Може би не е точно поезия, но...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
