Nov 20, 2005, 8:09 PM

Липсваш ми

  Poetry
1.3K 0 3

Липсваш ми!

Дори пред себе си не мога

да скрия простичката истина.

Сърцето ми изтръпва от тревога

живота ни прехвърлям картина по картина..

 

Липсваш ми!

Не мога да забравя онзи смях,

от който грейва цялата ти същност.

Ръцете ти-не мога да заспя без тях,

душата ми е  празна, стене тъжно.

 

Липсваш ми!

И сякаш се разпадам

на хиляди строшени стъкълца

и само с нежна ласка си способен

да събереш парченцата, изваял красота.

 

Липсваш ми!

Къде си в този миг?

Прегръщаш друга някъде навярно..

И споменът за мене е изтрит..

И всичко минало..и явно..

 

Душата всъщност още стене...

Липсваш ми!..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...