Липсваш ми!
Очи - във сълзи са обляни,
в гърдите нито капка мощ.
В ума ми - спомени събрани
за тази толкоз тъжна нощ.
И питам аз - защо се случи?
Защо отнеха те от мен?
защо съдбата ме научи
сама да бъда всеки ден?
С очи те търся, но те няма,
не чувствам вече твоя аромат.
Ръката ти не мога аз да хвана...
Без теб мечтите ще умрат...
Теб няма те - това го знам
и знам, че няма да се върнеш ти.
Но всичко съм готова аз да дам...
Ела си вкъщи, липсваш ми!
За съжаление понякога в живота ни напускат хора, за да разберем колко много сме ги обичали и колко много са значели за нас... но това прави болката ни още по-голяма, защото знаем, че никога повече няма да се върнат.
И въпреки че сега си на хиляди километри от мен, аз още те чувствам и никога няма да те забравя...
Посвещавам го на моята майка, която беше всичко в моя живот...
© Калина Асенова All rights reserved.
