Jan 23, 2013, 1:20 PM

Лирично отклонение

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Лирично отклонение

 

Създал я Господ от реброто на Адама

и я нарекъл с името Жена!

Дали е грешница, или е дама,

не зная, ала знам това:

мъжът без нея чувства се самотен,

сърцето му е празна пещера.

Дали е учен, или неграмотен,

той търси, той жадува за Жена.

Когато я намери, я обича 

със всичките си мъжки сетива,

но трудно думите изрича,

защото Бог така го е създал.

Но, казвам ви, мъжете ни обичат,

защото ние сме едно ребро от тях...

Не страдайте, жени! Не ви прилича.

Обичайте! Дори и да е грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...