Apr 30, 2015, 11:57 PM

Лоши деца

  Poetry
493 0 2

Лоши деца -

непокълнали семена

 на доброто,

прегърнали скуката,

далеч от науката,

свикнали  с куката на врата

да обикалят в нощта.

Любовта несъществуваша - 

измерена в бройки,

родители-врагове,

бреговете далечни,

плуват в открито море.

Лоши деца - така ги наричат.

Свличат се в калта,

а им трябва утеха и дума добра.

С бездомните ветрове другаруват,

в безбройните часове,

мама и тате - къде са?

Виновни са  - да !!!

Беше от тях. Полях те с нежност

и разцъфтя. Майка ти не разбра - пее си

 старата песен.  Обрича се на самота!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • , Полях те с нежност и разцъфтя...“Чудесно си го казала!
    Поздрави!
  • Много мъдро! Родителите пропускат своя златен шанс и се обричат на самота. А е толкова просто - трябва само да дадеш ласка и кураж на всяка крехка душа, за да те запомни и обикне!

    Поздравление, Василке! Хареса ми текста ти.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...