30.04.2015 г., 23:57 ч.

Лоши деца 

  Поезия
347 0 2

Лоши деца -

непокълнали семена

 на доброто,

прегърнали скуката,

далеч от науката,

свикнали  с куката на врата

да обикалят в нощта.

Любовта несъществуваша - 

измерена в бройки,

родители-врагове,

бреговете далечни,

плуват в открито море.

Лоши деца - така ги наричат.

Свличат се в калта,

а им трябва утеха и дума добра.

С бездомните ветрове другаруват,

в безбройните часове,

мама и тате - къде са?

Виновни са  - да !!!

Беше от тях. Полях те с нежност

и разцъфтя. Майка ти не разбра - пее си

 старата песен.  Обрича се на самота!!!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • , Полях те с нежност и разцъфтя...“Чудесно си го казала!
    Поздрави!
  • Много мъдро! Родителите пропускат своя златен шанс и се обричат на самота. А е толкова просто - трябва само да дадеш ласка и кураж на всяка крехка душа, за да те запомни и обикне!

    Поздравление, Василке! Хареса ми текста ти.
Предложения
: ??:??