Лоши вести, бае, лоши
Лоши вести, бае, лоши...
Иде есен, зима пак.
Къташ старите галоши,
в гардероба – своя фрак.
Те навярно ще потребват
за през ден – да купиш хляб.
Знаеш – с фрак ще те погребват,
с папионка под мустак.
И остават си ненужни
тук протритият галош,
вечерите теменужни,
пътят ти – добър и лош...
Не мисли за друго, старче,
рано е за бял байрак!
Може литнало глухарче
пак да повлече ти крак.
И галошите ти стари,
с вълнения бял чорап,
да обуеш, да те свари
пролет – в угар кълнал пак!
© Иван Христов All rights reserved.
