ЛУДА....
Луда
Какво се случва с мен?...
Защо държа се като луда?
Къде избяга слънчевият ден:
не мога ли като преди да бъда?
Какво погуби ме така,
какво открадна моята усмивка?
Аз обречено свела съм глава
не проронила и думичка едничка.
Какви са тези мисли,
които на ръба ме пращат,
къде са чувствата непорочни, чисти...
къде са? – не ме прегръщат.
Каква е тази зловеща сила,
която главата ми замъглява...
в мен се разжда, в мен умира
и не спира да ме завладява.
Ножове, въжета, вериги...
в стаята до мене има,
уплашена гледам ги
и заплаквам... уязвима.
Някой ме направи луда,
някой с мен се подигра,
един ли беше или голяма група...
от познати грозно усмихнати лица?
© Мария Амбова All rights reserved.
