18.06.2006 г., 0:10 ч.

ЛУДА.... 

  Поезия
1035 0 3

Луда

Какво се случва с мен?...

Защо държа се като луда?

Къде избяга слънчевият ден:

не мога ли като преди да бъда?

 

Какво погуби ме така,

какво открадна моята усмивка?

Аз обречено свела съм глава

не проронила и думичка едничка.

 

Какви са тези мисли,

които на ръба ме пращат,

къде са чувствата  непорочни, чисти...

къде са? – не ме прегръщат.

 

Каква е тази зловеща сила,

която главата ми замъглява...

в мен се разжда, в мен умира

и не спира да ме завладява.

 

Ножове, въжета, вериги...

в стаята до мене има,

уплашена гледам ги

и заплаквам... уязвима.

 

Някой ме направи луда,

някой с мен се подигра,

един ли беше или голяма група...

от познати грозно усмихнати лица?

 

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абе екстра си е и е лудо готино - самнява ме че повечето могат да измислят нещо от сорта така че ...
  • Откъде имаш тази сила в теб/6
  • Ей народе, най - вероятно от жегата сте се объркали. Това стихо е страхотно!
    От мене 6 естествено!!
Предложения
: ??:??