ЛУДА....
Луда
Какво се случва с мен?...
Защо държа се като луда?
Къде избяга слънчевият ден:
не мога ли като преди да бъда?
Какво погуби ме така,
какво открадна моята усмивка?
Аз обречено свела съм глава
не проронила и думичка едничка.
Какви са тези мисли,
които на ръба ме пращат,
къде са чувствата непорочни, чисти...
къде са? – не ме прегръщат.
Каква е тази зловеща сила,
която главата ми замъглява...
в мен се разжда, в мен умира
и не спира да ме завладява.
Ножове, въжета, вериги...
в стаята до мене има,
уплашена гледам ги
и заплаквам... уязвима.
Някой ме направи луда,
някой с мен се подигра,
един ли беше или голяма група...
от познати грозно усмихнати лица?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
