Луда от любов
Да съм луда от любов,
за ден си пожелах.
И желанието някой сбъдна.
Кой? — така и не разбрах.
Но как от тебе утре да си тръгна.
Аз себе си раздадох,
а ти такава ме прие.
Сърцето на поднос ти дадох.
Но утре може и да спре.
Сега е толкова красив Светът.
Цветен, топъл, романтичен.
Душите като птици две летят.
Но утре може да е безразличен.
И себе си отново ще събирам.
Ще гадая по пламъка на свещ.
Съдбата си отново ще презирам.
Макар и жива, ще съм като вещ.
Аз там ще съм, на онзи бряг,
където любовта ще ме остави.
Дъждът във мен ще се превърне в сняг.
Страх ме е, че някой ден,
той завинаги ще ме забрави.
https://youtu.be/RR2i02zs-Gw?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
