Луда песен
ЛУДА ПЕСЕН
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж.
Надипля се такава мараня
в полетата с изсъхналите тръни,
че само нощем – винаги в съня –
небето от пороища се дъни.
Денят се люшка сякаш на въже –
обесен на висящите корнизи.
Жени свестяват паднали мъже,
мъже перат кирливите си ризи.
Ще ни докара някоя беда
тоягата с увисналия морков,
безмилостната липса на вода
и липсата на ледена "Загорка".
Но – някъде по третите петли
усещам, нещо време е да става –
безмилостният дъжд да завали
и да измие цялата държава.
За нищичко виновни няма тук.
Цари навред немара и неведа.
И цял живот камарим стар боклук
в приветливото дворче на съседа.
Но някой ден във тоя черен пек
Аз – лудият, ще прекося площада –
и ще крещя, че никой жив човек
не е роден, за да живее в Ада!
© Валери Станков All rights reserved.
